Debian GNU/Linux в клъстер чрез Mosix, OpenMosix и други

Разбира се, клъстерните технологии не са специфични за Debian, но понеже има подобни пакети, включени в архива на Debian, а както и реални примери на работещи клъстери, изградени от Debian GNU/Linux машини, ще споменем и тази тема.

Ето няколко примера:

• Debian Beowulf Project. На страницата с потребителите на Debian можете да забележите доста примери на действащи клъстерни конфигурации с Debian GNU/Linux (от 2 до 256 nodes, а вероятно и повече)

• Широко прилагани и използвани в университетските и академичните среди:
  • Artificial Intelligence Lab, Massachusetts Institute of Technology, USA: In the MIT AI lab the "`Officially Supported"' flavor of GNU/Linux is Debian. There are approximately 100 user workstations running Debian, as well as a small but growing OpenMosix Cluster serving compute cycles. The switch to Debian was made official in September 2001. The largest reason being the ease of package management, which users love (users here get that kind of freedom) and also allows the sysadmins to semi-automate security updates (we like to check the updates on a test system before forcing them on the users, but to date there's been no problems).
  • Doshisha University, Japan: At Doshisha University, Debian "`potato"' runs on 256-node Beowulf cluster. They are arranged on 16-node computer groups which have 1 diskfull and 15 diskless machines. Maintenance with Debian installed has been a pleasure with security updates being only an apt-get away, and the updates being very prompt.

• Също така и в големи компютърни центрове като SARA, Netherlands
  • 168 nodes IA-32 Beowulf клъстер използван в университета на Амстердам.
  • 16 nodes Alpha клъстер използвам от различни потребители.
  • 2 nodes (4 CPU на машина) IA-64 клъстер, за пренасяне на 32-битови приложения към 64-битови.
  • 9 nodes IA-32 клъстер за тестване на приложения и инсталационни методи

• Qli Linux Clusters: Дори се и продават готови преинсталирани с Debian и Red Hat машини обединени в клъстер. Става въпрос за маниши от добре познатата ни x86 (IA-32) архитектура с процесори на Intel Xeon и AMD Athlon.

Тук ми се ще да дам и един такъв пример леко встрани. Не малко хора употребяват и свързват думата Enterprise само и единствено с т.н. Commercial OS vendors или по-точно със системите, които се предоставят от тях. Не винаги става ясно в какъв смисъл се употребява думата Enterprise, но почти винаги като че ли се има предвид използването на някаква технология за clustering, или пък дадена mission-critical задача. Доста едностранчиво и праволинейно е да се мисли, че това е единственият и неповторим подход. Нека погледнем от другата страна -- Debian и Gentoo например са отявлени представители на т.н. некомерсиални General-purpose Distributions. Общото е, че те не се продават срещу заплащане, и проектите са sponsored by companies, а не owned by companies. Ето една статия от три части

• OpenMosix 1
• OpenMosix 2
• OpenMosix 3

която може да разясни някои недоразумения в този дух. В случая се визира clustering чрез OpenMosix и примера е даден с Gentoo, но спокойно можете да си мислите същото и за Debian, защото Mosix ( kernel patches and userland tools), а впоследствие и OpenMosix ( kernel patches and userland tools) присъстват отдавна в неговия архив, но дори и да не присъстваха нямаше да бъде болка за умиране -- на който му трябва clustering най-вероятно ще знае как да използва този софтуер и в upstream вид. Забележете каква е и историята на самия OpenMosix проект защо е GPL'ed, и защо е било необходимо да се основава той, наследявайки своя предшественик Mosix. Въпросът не опира до каквато и да е религиозна или идеологическа основа, въпросът не е кой е по-комерсиален или по-неутрален в материалния смисъл на думите, въпросът опира чисто и просто само до техническото съвършенство на софтуера и възможностите за постигане на такова. Запазвайки колкото е възможно по-голям неутралитет, т.е. без каквито и да са притеснения как ще се продава това или онова, възможностите за техническо усъвършенстване се увеличават. Проектът Debian, а както и самия Linux kernel, са блестящи примери за запазване на собствен неутралитет. Както казва и самия Linus Torvalds, дори и той да бъде "`купен"' от някоя компания, не е възможно това да стане с Linux. Създателят на проекта Debian впоследствие напусна този проект и започна да развива своя комерсиална дейност, което си е абсолютно нормално и в реда на нещата, но самият проект Debian винаги ще си остане неутрален и некомерсиален, поради гореспоменатите причини, иначе няма да е Debian. Много ползватели на свободен и/или отворен софтуер го ползват и защитават само поради идеологически и религиозни причини, несъзнавайки къде точно се крие неговото превъзходство, а това е много много жалко. Софтуерът не е основа за водене на безсмислени идеологически войни на тема "`кой е по-велик"', софтуерът е за да върши някаква полезна работа. Аз например не ползвам Debian и Linux (e.g. Debian GNU/Linux), защото съм чул, че са безплатни (т.е. получават се без заплащане), ексцентрични и модни. Напротив, ползвам ги поради техническите им качества, последните оценявам технически, а не идеологически или религиозно, което хич не е сериозно да се прави. Естествено, че нямам нищо против да бъда убеден от даден Commercial OS vendor, че съществуват и технически по-съвършенни аналози за General Computing usage, винаги съм готов да слушам, но технически аргументи, а не сухи рекламни трикове подвеждащи потребителя.