Напред: Ethernet връзка към Internet Up: Връзка към Internet Назад: Връзка към Internet Съдържание
Ако нямате инсталиран pppconfig(8), то поставете CDROM диска и го добавете с:
# apt-cdrom add
Инсталирайте пакета pppconfig.
# apt-get update && apt-get install pppconfig
Като root изпълнете командата:
# pppconfig
Ако не сте root в момента, можете да използвате командата:
$ suи след това да въведете паролата на суперпотребителя. Забележете, че така нареченият prompt се променя от
$за обикновения потребител (най-често използваният символ, но може да се срещнат и други), на
#за root.
След изпълняването на pppconfig се зарежда главното меню:
| Create | Create a connection |
| Change | Change a connection |
| Delete | Delete a connection |
| Quit | Exit this utility |
Избираме Create, за да създадеме нова връзка към някой доставчик на Интернет.
1.Provider name
Тук се въвежда името на доставчика, който ще бъде използван. По подразбиране това име е provider (това ще използваме и в този пример). Може да бъде използвано и друго име, и свързването към този доставчик ще се осъществява с командата:
# pon име_на_конекциятаЗатова е препоръчително конекцията (или връзката - connection), която ще използвате най-често, да се казва provider, за да може свързването да се осъществи само с командата pon. (!името на конекцията не трябва да съдържа интервали!)
2.Configure Nameservers (DNS)
Изберете Dynamic (върши работа в повечето случаи) -- маркирайте с клавиша за интервал (Space) и след това чрез клавиша Tab отидете на <Ok> и потвърдете с Enter. (!за повече информация четете текста под заглавието на менютата!)
3.Authentication Method for provider
Най-често това е PAP. Ако знаете със сигурност кой метод използва Вашият доставчик, изберете го.
4.User name
Изтрийте примерния текст и въведете Вашето потребителско име (user name).
5.Password
Изтрийте примерния текст и въведете Вашата парола (password).
6.Speed
Няма проблем да оставите вече указаната стоиност (115200). В някои случаи даже е по-добре.
7.Pulse or Tone
Тук се указва вида на набиране - пулсово или тоново. Повечето телефони използват тоново, така че ако не сте сигурни, че Вашият използва пулсово, маркирайте с помощта на клавиша Space опцията Tone. След това чрез Tab маркирайте <Ok> и Enter.
8.Phone Number
Изтрийте примерния текст и на негово място въведете номера на Вашия доставчик (!без тирета, например, 823746).
9.Choose Modem Config Method
Тук се указва на кой порт е свързан модема Ви. Под Windows наименованията са COM1, COM2... , а съответсващите им под Linux са ttyS0, ttyS1 (!имайте предвид, че Debian прави разлика между главни и малки букви, тоест между ttyS1 и ttys1!). Ако под Windows модема Ви е закачен за COM1, то под Linux можете да го намерите на /dev/ttyS0. Сега да зададем към кой порт е свързан модемът. Ако отговорите на това меню с <Yes>, ще бъде направена автоматична проверка, тоест Debian ще опита сам да открие модема Ви. Ако отговорите с <No>, ще имате възможност ръчно да зададете порта.
В този пример ще изберем <Yes>. След няколко секунди се появява следното на екрана:
Debian е открил модема на /dev/ttyS1 (или COM2), което в нашия пример е правилният порт ;-) Чрез Tab отидете на <Ok> и натиснете Enter, за да преминете нататък.
Няма да разглеждаме случайте, когато към компютъра е свързан някои от "измислените" вътрешни модеми, за които е нужно да се инсталира допълнително софтуер, за да могат да работят. Ако притежавате такъв модем, по-добре спестете малко пари и си купете един нормален външен модем (ще си спестите и доста неприятности).
10.Properties of provider
След преминаване през гореизброените стъпки се стига до това меню. Тук са показани въведените за конекцията данни. Ако желаете да промените нещо от въведенета информация, просто го селектираите и Enter. Така можете да модифицирате тези данни.
Ако изберете Advanced Options, ще имате достъп до някои по-интересни опции, като например опцията Add-User - Add a ppp user. Тук можете да добавите някой потребител, който по този начин ще добие правото да набира или спира конекциите към доставчиците на Интернет. По този начин не е нужно да сте root, за да наберете някоя конекция. За да добавите потребител, изберете опцията Add-User и въведете потребителското име, което желаете.
След като е добавен потребителя, със стрелката слезте надолу към опцията Назад - Return to previous menu и Enter. Върнахме се в Properties of provider и от там изберете Finished - Write files and return to main menu, за да бъде записана новонаправената конекция.
След натискането на Enter се озоваваме обратно в Main Menu. Ако желаете да създадете нова конекция, изберете Create. За модифициране на съществуваща конекция -- Change, за премахване на конекция -- Delete и за. изход от pppconfig -- Quit. И сега, за да се свържете към Интернет трябва да изпълните командата:
# pon (за конекцията provider)или
# pon име_на_конекциятакато потребител root, или добавения чрез Advanced Options потребител.
Друга много добра програма за dial-up е wvdial. Инсталирайте го от CDROM диска, както pppconfig. В този пакет има самата изпълнима програма wvdial(1), програмата wvdialconf(1) за получаване на конфигурационния файл и самия конфигурационен файл wvdial.conf(5). Ето един кратък конфигурационен файл - /etc/wvdial.conf:
[Dialer Defaults] # Серийният порт, на който се намира модема Modem = /dev/ttyS1 # Скоростта на връзката, имайте предвид, че # трябва да е равна на тази в /etc/ppp/options Baud = 38400 # Инициализиращият стринг за модема; зависи от модела на # модема, така че е добре да погледнете в документацията му Init1 = ATX3 # Ако сте е pppd > 2.4.0 New PPPD = yes # Телефонният номер, към който ще dial-up-вате Phone = 9300904 # Вашето потребителско име Username = YourUserName # Вашата парола Password = YourPassword # При прекъсване автоматично ще опитаме отново Auto Redial = yes # ATDT за тонално, ATDP за пулсово набиране Dial Command = ATDT
Не забравайте да проверите дали в /etc/resolv.conf сте добавили ключовата дума nameserver и след нея IP на работещ DNS сървър.
Изпълнявате като root:
# wvdial
За разлика от pppconfig и wvdial, които са конзолни програми, kppp е програма с графичен интерфейс и е доста лесна и интуитивна за настройване на Вашата dial-up връзка към ISP. Тук просто я споменаваме като представител на графичните аналози, а Вие със сигурност ще се справите с нея сами. Ако не можете да я намерите в менютата на графичната среда, която сте стартирали под XFree86, то стартирайте някой терминален емулатор, като xterm, konsole, gnome-terminal и т.н. и изпълнете:
# kppp
Не забравайте да проверите дали в /etc/resolv.conf сте добавили ключовата дума nameserver и след нея IP на работещ DNS сървър.