Да започнем с най-простото. Компютрите са създадени, за да си вършим по-добре работата. Това се постига с използването на най-различни програми, които носят общото име софтуер. Програмите доставят функционалността, която се очаква от компютъра. Това обаче не е физическият компютър, който виждаме. Този физически компютър, заедно с всички прикачени към него устройства, наричаме хардуер.
Софтуерът и хардуерът са двете части, които заедно образуват това, което наричаме компютър. Софтуерът е нещо като "`духа на компютъра"'.
В миналото програмите са се грижили за цялото общуване с хардуера, което е било тежка задача. Части от програмите са се повтаряли в толкова много програми, че те се отделяли в библиотеки.
Това обаче не се оказало достатъчно. Нужно било постоянно в паметта да стои програма, която да се грижи за връзката между програмата и другите програми, както и между програмата и периферията (клавиатура, екран). Тази програма се нарича ядро, защото стои в центъра на дейността на компютъра и всичко останало зависи от нея.
Комбинацията от ядро, стандартни библиотеки и много често използвани програми се нарича операционна системи. Операционната система дава основния тон на цялото общуване между човек, програми и хардуер.