Лекция 3

Описание на директориите и тяхната функция. Типове файлове. Битове за права на файловете, типове права. Задаване и отнемане на права.


Всяка една операционна система има определена структура на директориите и всяка директория има определена функция. В Линукс има два типа директории: системни и потребителски. Системни са тези директории, които се създават при инсталирането на операционната система. Такива например са директориите /dev, /bin, /lib и т.н. Потребителски са директориите, които се създават от потребителите на операционната система с цел да пазят собствена информация в тях. Такива са директориите /home/student и всички поддиректории вътре в нея. Основните системни директории са:


В повечето директории обикновения потребител има права за четене, но не и за запис. Някои директории (като директорията /root и някои от директориите с логове) обикновения потребител няма никакви права. Обикновения потребител има пълни права единствено над файловете в собствената му директория и над собствените права в /tmp директорията. Тази организация затруднява значително инсталирането на зловредни програми (например вируси), тъй като те ще имат достъп единствено до файловете на потребителя, който ги изпълнява.

Досега многократно се спомена понятието права на потребителя и сега ще изясним какво е това право на потребителя на извърши определено действие, видовете права и това как се задават. Във всяка Линукс система има няколко вида потребители организирани в групи. Всеки файл може да задава три вида права за потребителя, три за групата и три за всички останали. Тези права са:


Ето казаното в таблична форма:

Собственик

Група

Всички останали

r

w

x

r

w

x

r

w

x


Правата на всеки файл може да се видят с командата ls -l. Ето пример на нейният изход:


#ls -l

drwx------ 40 dino users 1024 Sep 8 14:51 .

drwxr-xr-x 7 root root 1024 Aug 18 19:23 ..

-rw-r--r-- 1 dino users 30 Sep 8 18:17 sample.txt

drwxr-xr-x 2 dino users 1024 Sep 8 18:19 sample


Тук файловете, които започват с d всъщност са директории, а sample.txt е единствения истински файл. В този пример файла sample.txt има следните права:


Ако разгледаме директориите, ще видим че те имат флаг за изпълнение (execution). Тук обаче този флаг има друго значение, а именно – право за търсене (search). Ако един потребител няма това право, то той не може да отваря директорията, но все още има достъп до файловете в нея. За да може да прочете един файл в този случай обаче, е необходимо потребителя да знае името на файла и пълният път до него.

Освен тези права файла може да има още един флаг – SUID и GUID. Файл с такива флагове се изпълнява с привилегиите на потребителя или с привилегиите на групата, която изпълнява файла. Тези флагове се считат за много опасни и тяхното използване трябва да се ограничава.

Командите, които променят собственика и/или групата на файла и неговите права са съответно chown и chmod. Ако трябва да се променят правата на sample.txt, така че да бъде изпълним от всички, то трябва да се напише следното:

#chmod +x ./sample.txt

Синтаксиса на командата е много прост: + включва, а – изключва даден флаг. Чрез r, w и x се уточнява кой флаг трябва да се промени.

По този начин се променя даденото право глобално. А ако трябва да се промени само за собственика или групата например? В този случай пред знака + или – се постява опция чии права трябва да се променят, като опциите са следните:


Ето и пример за премахване на правото за изпълнение от файла за всички останали потребители:


#chmod o-x ./sample.txt


Командата позволява свободно комбиниране на опциите, например:


#chmod u+rwx ./sample.txt


Нека отново разгледаме правата на един файл, като където флага е включен ще поставим еденица, а там където е изключен – 0.


#ls -l ./sample.txt

-rwxr-xr-- 1 dino users 30 Sep 8 18:45 sample.txt


Собственик

Група

Всички останали

r

w

x

r

w

x

r

w

X

1

1

1

1

0

1

1

0

0


Сега нека разгледаме тази последователност от нули и еденици като три двоични числа – 111, 101 и 100:


Собственик

Група

Всички останали

r

w

x

r

w

x

r

w

X

1

1

1

1

0

1

1

0

0

111

101

100



Двоичната аритметика показва, че това са числата 7, 5 и 4. Причината за всичко това е, че оригиналния синтаксис на командата chmod e (от UNIX):


#chmod 744 ./sample.txt


Това ще установи на файла правата в таблицата в долната таблица:


Собственик

Група

Всички останали

r

w

x

r

w

x

r

w

X

1

1

1

1

0

0

1

0

0

111

100

100

7

4

4


Този синтаксис е по-сложен, но и много по-гъвкъв от типичния Линукс стил. Чрез този метод е възможна промяната на всички права едновременно, нещо което не може да се постигне по първият начин. Начина на образуване на правата е следния:

След това е достатъчно да се съберат числата отговарящи за съответните права. Например право за четене и запис се дава като се съберат 4+2 =6.

Освен промяна на правата, понякога се налага да се променят и собственика или групата на файла. Това става с командата chown.

#chown gosho ./sample.txt

#ls -l ./sample.txt

-rwxr-xr-- 1 gosho users 30 Sep 8 18:55 sample.txt


След тази промяна потребителя dino вече не притежава файла и съответно не може да си върне неговата собственост. Това може да направи или gosho или root.

Промяната на групата става чрез командата chgrp:


#chgrp root ./sample.txt

#ls -l ./sample.txt

-rwxr-xr-- 1 gosho root 30 Sep 8 19:02 sample.txt


Освен с chgrp и промяната на групата може да стане и чрез chown. В този случай собственика и групата се променят едновременно:


#chown dino:users ./sample.txt

#ls -l ./sample.txt

-rwxr-xr-- 1 dino users 30 Sep 8 19:02 sample.txt

2