Анотация
Този документ има за цел да дефинира набор от правила, които да бъдат използвани при превода на ГПИ (графичен потребителски интерфейс) или при създаването на оригинален софтуер на български език.
Документът трябва да бъде от полза на: преводачи на програми; авторите на оригинален български софтуер; дизайнерите и авторите на сайтове в Интернет на български език.
Съдържание
По-долу са изброени предлаганите български наименования на елементите от ГПИ, които са използвани в следващите раздели. Пропуснати са някои термини, за които отдавна съществува безспорен превод, като “меню” и “бутон”.
Checkbox - поле за отметка.
Combo box - комбинирано поле, поле с падащ списък (ако прякото въвеждане на стойност е забранено, може и само “падащ списък”).
Group box - групираща рамка.
Label - надпис, етикет.
List box - списъчно поле, списък.
Progress bar - лентов индикатор.
Progress bar messages - съобщения при извършване на операция.
Radio button - превключвател.
Scroll bar - лента за позициониране.
Scroll box - плъзгач (подвижното бутонче в лента за позициониране).
Status bar - лента за състоянието.
Status bar messages - съобщения в лентата за състоянието (пояснителни съобщения).
Text box - текстово поле.
Tool bar - лента с инструменти.
Tool tips - подсказки.
What's This? - Какво е това? (бутонът с въпросителната в заглавната лента на прозореца).
What's This? messages - съобщения от типа “Какво е това?”.
Wizard - помощник.
Wizard text/messages - текст/съобщения на помощника.
Имената на действията, които извършва потребителят с мишката, често по инерция се превеждат дословно, например “click on the OK button” - “щракнете върху бутона OK” (или дори с граматически погрешното “щракнете върху OK бутона”). В литературата и професионалния софтуер на български обаче за много случаи се е наложил преводът по смисъл. Той е по-ясен, тъй като подсказва пряко резултата от действието с мишката, а и избягва постоянното повтаряне на думите “щраквам”, “щракване” и т. н. Препоръчително е тези придобили популярност изрази да се използват при превода на програми:
Click on a button - натискам бутон.
Click on a checkbox to select/clear it - отмятам/изчиствам поле за отметка.
Click on a radio button - избирам превключвател.
Click on X in the Y list - избирам X в списъка Y.
Click on X to select it - избирам (маркирам) X с мишката.
В случаите, когато се набляга именно върху действието с мишката, а не върху резултата от него (например в изрази като “Click here to continue”), може да се използва глаголът “щраквам” както по-долу.
Click X (click on X, click at X) - щраквам върху X.
Right-click on X - щраквам с десния бутон върху X.
Double-click on X - щраквам двукратно върху X.
Shift-click on X - щраквам със задържан Shift върху X.
А click - щракване [с мишката].
А right click - щракване с десния бутон [на мишката].
А double-click - двукратно щракване [с мишката].
А shift-click - щракване със задържан Shift.
Други често използвани действия с мишката са влаченето (drag) и пускането (drop), които също често могат да се превеждат по смисъл:
Drag the file from the left list and drop it into the right list - премествам файла с мишката от левия списък в десния.
Понякога и те се използват за наблягане върху самото действие с мишката:
Drag the mouse from the top left corner to the bottom right corner of the rectangle - изтеглям показалеца на мишката от горния ляв до долния десен ъгъл на правоъгълника.
В любителските преводи думата “click” често се превежда с “цъквам” и “кликвам”. Второто категорично не е правилно, тъй като изобщо не е българска дума; първото е допустимо, но наложеният в литературата и професионалния софтуер термин за това действие е “щраквам”.
Първо, не трябва да се забравя, че надписите в потребителския интерфейс представляват обикновен текст, написан от автора на програмата и предназначен за четене от потребителя (а не от програмата). Можем да ги сравним например с надписите върху автомат за напитки.
На местата, където има указания за потребителя, се използва повелително наклонение. Правилният превод на “Click the button to continue” е “Натиснете бутона, за да продължите”, а не “Натискане на бутона за продължение”. Чрез надписа авторът на програмата казва на потребителя какво да направи.
Инструкциите за потребителя винаги са в учтива форма: “Въведете име и парола”, а не “Въведи име и парола”.
В елементите, чрез които потребителят предизвиква действия на програмата (бутони и позиции от менюта), за обозначаване на тези действия се използват обикновени или отглаголни съществителни имена. “Отглаголно съществително” е съществително, образувано от глагол чрез наставка “-не”: отваряне, затваряне, проверяване, записване. Когато е възможно, е добре вместо тях да се използват съответните обикновени съществителни - проверка, запис; в много случаи обаче - като “отваряне” и “затваряне” - няма такава възможност.
Например, правилният превод на “Copy” в меню е “Копиране”, а не “Копирай”. В този случай единственият читател на надписа е потребителят, а действието няма да се извърши от него, за да бъде в повелително наклонение. От друга страна, програмата не изпълнява някаква осъзната заповед, а просто реагира физически на натискането на бутона, както машината за напитки - на бутона с надпис “Капучино”.
Препоръчва се използването на безлични изрази, за да не се създава чувство у потребителя, че компютърът е някакво интелигентно същество. Правилният превод на “Document changed. Do you want to save the changes?” е “Документът е променен. Искате ли промените да бъдат запазени?”, без уточняване кой е променил документа и кой ще запази промените. Не се препоръчва използването на формите “Искате ли да запазя промените?” (аз) или “Искате ли да запазите промените?” (Вие). И двата израза не са точни, защото автор на надписа (“аз”) е програмистът, а читател (“Вие”) е потребителят - никой от двамата не извършва самото физическо действие по запазване на промените - то се случва чрез кода на първия под влияние на действията на втория.
Когато потребителят се уведомява за нещо, се предпочитат изречения в сегашно време - набляга се върху текущото състояние на нещата: “Документът е променен”, а не “Документът бе/беше променен”. Ако все пак е нужно да се наблегне върху самото отминало събитие, се използва преизказно наклонение (на “-л”, “-ла”, “-ло”, “-ли”): “Възникнала е грешка при прехвърлянето”.
При условните изречения в указанията за потребителя първо се поставя главното изречение, а след него - условието. Препоръчва се употребата на следната форма: “Натиснете бутона, за да продължите”, а не на тази: “За да продължите, натиснете бутона”. Друг пример: “Отметнете полето, ако искате еди-какво си”, а не “Ако искате еди-какво си, отметнете полето”.
Препоръчва се да не се превежда “this”. При писането на програми и документация на английски се препоръчва използването на “this”, вместо определителния член “the”. Разбира се, не всички спазват тези препоръки и често можете да видите и употребата на “the”. При превода на български език се препоръчва да не се превежда “this”, а вместо това да се използва членувана форма на съществителното име. По-добре е “Документът е променен”, вместо “Този документ е променен”.
Препоръчва се когато е възможно в превода да се изпуска местоимението “Вие”, ако смисълът на израза е ясен и без него, например: “Трябва да въведете паролата си, преди да натиснете OK”, а не: “Вие трябва да въведете Вашата парола, преди...”. На английски местоименията се поставят задължително, тъй като английските глаголи нямат окончания, по които да си личат лицето и числото на подлога. На български те само правят изречението по-тромаво.
Освен това се препоръчва употребата на кратките форми на притежателни местоимения: “Писмото ви е достигнало до адресата”, а не “Вашето писмо е достигнало...”. При това трябва да се внимава кога е необходимо възвратно местоимение, например не се пише “Въведете името Ви”, а “Въведете името си”.
Препоръчва се, да се съгласуват отделните елементи на ГПИ. Примерно има списък или група от превключватели с етикет “Дължина”. Правилното е опциите за избор да бъдат “Къса”, “Средна” и “Дълга”, а не “Къс”, “Среден” и “Дълъг”.
Не се препоръчва използването на главни букви в началото на всяка дума. Правилното е “Запис като”, а не “Запис Като”.
При превода и при създаването на нови програми елементите на главното меню трябва да се състоят от по една дума - съществително име. Глаголите се заменят с обикновени или отглаголни съществителни.
File - Файл Edit - Редактиране (а не Редактирай) View - Изглед (а не Прегледай) Window - Прозорец Help - Помощ
Елементите на менюта трябва да са съществителни или именни словосъчетания (еквивалентни на съществително). Не се използват глаголи в повелително наклонение. Не се препоръчва използването само на прилагателни имена - за предпочитане е те да бъдат придружени от съществителни.
New - Създаване (или Нов документ, Нов файл, Нова игра, а не само Нов) Open - Отваряне (или Зареждане, а не Отвори или Зареди) Save - Запис (или Записване, а не Запиши) Quit - Изход (а не Излез) Copy - Копиране (а не Копирай)
Тук става дума за пояснителните надписи пред текстовите полета в диалогов прозорец, например “Password: [__________]”. Препоръчва се надписът да е съществително име или именно словосъчетание, описващо съдържанието на полето. Пред него може да се постави подкана в учтива форма от рода на “Въведете...” или “Задайте...”. Препоръчва се използването на следните форми:
Въведете парола и я потвърдете в долното поле:
Парола: ________________
Потвърждение: ________________
Въведете парола: ________________
Потвърдете паролата: ________________
В случая използването на отглаголни съществителни като “Въвеждане на...” или “Задаване на...” не е подходящо. Не се препоръчва използването на следната форма:
Въвеждане на парола: ________________
Потвърждение на парола: ________________
Избягва се повелителното наклонение. Препоръчва се действието на бутона да се описва с отглаголно или обикновено съществително име. Българският надпис трябва да отразява смислово действието на бутона, а не да е буквален превод на оригиналния надпис.
При превода на програми преводачите нямат голям контрол над някои бутони. Например, бутонът “OK” се използва в системната функция, която показва съобщения за грешки, информация или задава въпроси към потребителя (warning, info, error и question). Същият бутон се използва и в диалоговите прозорци за потвърждаване на направени промени. Някои програми позволяват използването на различни преводи в тези два случая. Други обаче използват една и съща функция за визуализирането на този бутон и е невъзможно да той да бъде преведен различно в двата отделни контекста. Затова е добре да се приеме един универсален, неутрален към контекста превод за бутона “OK”. Подобно е положението и с бутона “Cancel”.
В официалния превод на Windows бутонът “OK” е “OK”, а “Cancel” - “Отказ”. Други варианти за “OK” са например “Готово”, “Добре” или “Потвърждение”. Лошото е, че всеки от тях е подходящ само в определен контекст. Тук може би има смисъл да се съгласим с преводачите на Windows, разчитайки, че английското “о'кей” вече е почти толкова употребяван израз в България, колкото и италианското “чао”.
В някои случаи програмата визуализира диалогови прозорци с информация, която не можем да променим, например диалоговия прозорец “About”. Различните автори на програми използват различни команди за затварянето на такъв диалогов прозорец. В друг случай програмата визуализира диалогов прозорец с възможност за промяна на информацията но без бутони “OK” и “Cancel”, а само с един бутон за затваряне, т. е. всички промени се запазват веднага и не могат да се откажат. И в този случай авторите на програми използват различни команди за затварянето на прозореца, като “Done”, “Close” и “Quit”. Ако преводачите имат контрол над преводите в тези два случая е добре да се използва една и съща дума, например “Изход” или “Затваряне”.
Това са пояснителните надписи към полета с по две алтернативни състояния - включено и изключено. Тези полета обикновено означават включване или изключване на някакъв режим, например “[_] Autosave every 10 minutes” - режим на работа с автоматично съхраняване през 10 минути. Тези текстове се превеждат както надписите върху ключовете на “обикновена” машина - с името на съответния режим: “[_] автоматично съхраняване на 10 мин.” Отново, вместо глаголи в повелително наклонение се препоръчва използването на обикновени или отглаголни съществителни. Препоръчва се използването на следните форми:
Reload Open Files on Startup Зареждане на файловете при стартиране
Не се препоръчва използването на следните форми:
Reload Open Files on Startup Зареди файловете при стартиране Зарежда файловете при стартиране
Ако действието съвпада с положението на отметката, може да се пропусне преводът на глагола. Препоръчва се използването на следните форми:
Allow Multiple Instances Разрешаване на няколко екземпляра Много екземпляри
Добре е думата “Enable” да се пропуска в превода за краткост, тъй като се подразбира. Препоръчва се използването на следната форма:
Enable Line Numbers Номериране на редовете
Не се препоръчва използването на следните форми:
Enable Line Numbers Включване на номерата на редовете Разрешаване на номерирането на редовете
Не се препоръчва се авторите на оригинален софтуер да използват отрицание, както е в следващите примери. Положителната форма е по-интуитивна: има отметка - режимът е включен, няма отметка - режимът е изключен. За съжаление при превода на програми, ако авторът е употребил отрицание, това няма как да се избегне.
Ако отмятането на полето има обратно значение, т. е. то означава изключване на съответния режим, най-добре е надписът се превежда с “Без ...”, последвано от името на режима. Препоръчват се следните форми:
Disable Line Numbers Без номера на редове Don't show feedback Без обратна връзка Don't split table Без разделяне на таблицата
В някои диалогови прозорци за съобщения или въпроси има полета за отметка, които служат за подтискане на следващи показвания на същия диалогов прозорец. Обикновено тези фрази се превеждат малко тромаво с “Без...”, затова в подобни случаи се препоръчва използването на следните форми:
Don't warn me again Изключване на предупреждението Don't ask me this again Изключване на въпроса Warn me when other applications try to send mail as me Предупреждение при опити от други приложения да изпращат поща от мое име
Не се препоръчва използването на следните форми:
Don't warn me again Не ме предупреждавай отново Don't ask me this again Не ме питай повече за това Изключване на този въпрос Warn me when other applications try to send mail as me Предупреждавай ме, когато други приложения се опитват да изпращат поща от мое име
Когато логически свързани помежду си полета за отметка са обединени под общо заглавие (например с групираща рамка), добре е в надписите им да се избягват повторенията със заглавието, а още по-добре е, ако образуват цялостно словосъчетание с него:
.- Aligning options -----. .- Подравняване ---------. | [_] Align horizontally | | [_] хоризонтално | | [_] Align vertically | | [_] вертикално | `------------------------' `------------------------' .- Convert --------------. .- Преобразуване на -----. | [_] Convert comments | | [_] коментарите | | [_] Convert graphics | | [_] изображенията | `------------------------' `------------------------'
Превключватели наричаме всякакви елементи за управление с по няколко алтернативни състояния, при които само един от дадена група може да е включен. При тях се спазват същите правила, както и при надписите на полета за отметка: превключвателите служат за избор на един от няколко режима на работа и се надписват с имената на съответните режими.
Тъй като превключвателите винаги са групирани по два или повече, важно е да се следи за последното правило от предишния раздел - избягване на повторенията със заглавието на групата и образуване при възможност на цялостен израз с него и всеки от надписите на отделните превключватели.
Следва пример за превод на надписите на превключватели:
.- When a virus is found -----. .- Действие при открит вирус: --. | (_) Disinfect | | (_) премахване | | (_) Prompt for disinfection | | (_) премахване с потвърждение | | (_) Just report | | (_) само съобщение | `-----------------------------' `-------------------------------'
Препоръчва се отделните елементи да се съгласуват по род и число с етикета. Това правило важи за всички случай, но най-често се правят грешки при превода на превключватели. Препоръчва се използването на следните форми:
.- Length: -----. .- Дължина: --------. | (_) Short | | (_) Къса | | (_) Middle | | (_) Средна | | (_) High | | (_) Дълга | `---------------' `-------------------' .- Location: ---. .- Местоположение: -. | (_) Left | | (_) Ляво | | (_) Right | | (_) Дясно | | (_) Up | | (_) Горе | | (_) Down | | (_) Долу | `---------------' `-------------------'
Не се препоръчва използването на следните форми:
.- Length: -----. .- Дължина: --------. | (_) Short | | (_) Къс | | (_) Middle | | (_) Среден | | (_) High | | (_) Дълъг | `---------------' `-------------------' .- Location: ---. .- Местоположение: -. | (_) Left | | (_) Ляв | | (_) Right | | (_) Десен | | (_) Up | | (_) Горен | | (_) Down | | (_) Долен | `---------------' `-------------------'
При превода на елементите в списъци важат общите правила за превод. Избягва се повелително наклонение, ако става дума за извършвани от програмата действия. Ако е приложимо, спазва се правилото за логическо обединяване на отделните елементи и избягване на повторенията във всеки елемент от групата.
Обикновено чрез тези прозорци потребителят бива осведомяван за събитие, случило се в минал момент от работата на програмата или за възникването на състояние, което е в сила и в момента на показването на съобщението на екрана. Някои от прозорците със съобщения изискват потребителят да направи някакъв избор чрез набор от стандартни бутони - OK, Cancel, Retry и т. н. Дължината на текстовете в тях по правило не е толкова ограничена, колкото на останалите надписи от ГПИ, което прави превода им малко по-лесен.
Диалоговите прозорци за съобщения обикновено могат да се класифицират в някоя от следните категории:
Уведомителни съобщения (Information): съобщават за нормално събитие (не грешка), без да подканват потребителя да направи някакъв избор. Съдържат само съобщителна част и са придружени само от бутон OK. За заглавие на такъв прозорец се препоръчва “Информация”.
Предупреждения (Warning): съобщават за възникването на ситуация, която не може да се определи със сигурност като грешка, но би могла да доведе до нежелани последствия. Съдържат съобщителна част и понякога - въпрос или подкана към потребителя. За заглавие на такъв прозорец се препоръчва “Предупреждение”.
Съобщения за грешка (Error): съобщават за възникването на грешка. Обикновено освен съобщителната част съдържат въпрос или подкана към потребителя за избор на ответно действие. За заглавие на такъв прозорец се препоръчва “Грешка”.
Въпроси и заявки за потвърждение (Question и Confirmation): чрез тези прозорци се изисква потребителят да направи избор чрез стандартните бутони. Може да съдържат отделна съобщителна част преди въпроса и винаги съдържат част с въпрос или подкана. За заглавие на такъв прозорец се препоръчва “Въпрос” (в по-общите случаи) или “Потвърждение” (ако става дума конкретно за въпрос от вида “Сигурни ли сте, че желаете...”).
При превода на съобщенията се спазват общите правила за превод. Не е нужно да се превежда буквално, дума по дума - важно е да се предаде точно смисълът. Препоръчва се използването на пълни прости изречения с прав словоред: подлог, сказуемо (напр. “Паролата е невалидна”, а не “Невалидна парола”). Препоръчва се безличен начин на изразяване, при който подлог не е програмата, а обектът, върху който се извършва операция или самата операция (напр. “Копирането бе извършено успешно”, а не “Завърших копирането успешно”).
Добре е при превода да се избягват излишните местоимения “Вие” и “Ваш”, където смисълът е ясен без тях. Същото важи и за показателното местоимение “този”, напр. “Документът е бил променен”, а не “Този документ е бил променен”.
Препоръчва се използването на следните форми:
Operation complete Операцията завърши. Congratulations, you won! Поздравления, Вие спечелихте! Hardware installation completed with no errors. Инсталирането на хардуера завърши без грешки. Your kernel configuration has been saved. You need to run "make symlinks dep" now. Конфигурацията на ядрото е запазена. Сега е необходимо да изпълните "make symlinks dep". Unable to save file XYZ. Файлът XYZ не може да се запише. Unable to print document. Документът не може да се отпечата. Отпечатването на документа е невъзможно. Cannot Synchronize. Синхронизирането е невъзможно.
Не се препоръчва използването на следните форми:
Operation Completed Операцията завършена Операцията свърши Завърших операцията Congratulations, you won! Поздравявам Ви, Вие спечелихте! Your kernel configuration has been saved. You need to run "make symlinks dep" now. Вашата конфигурация за ядрото е запазена. Вие е необходимо е да изпълните командата "make symlinks dep" сега. Unable to save file XYZ. Не можах да запиша файла XYZ. Не може да се запише файла XYZ. Unable to print document. Документът не можа да се отпечата. Не мога да отпечатам документа. Cannot Synchronize. Невъзможна синхронизация. Не може да се синхронизира.
Когато в съобщението става дума за отминало събитие, особено ако то е зависело от фактори, външни за програмата, се препоръчва използването на преизказно наклонение (на “-л”, “-ла”, “-ло”, “-ли”), например: “Възникнала е грешка при декодиране”, или “Писмото не е било доставено”.
Когато се съобщава за току-що отминало събитие, може да се използват безлични изрази в минало свършено време: “Файлът не бе намерен”, “Форматирането завърши успешно”.
Когато се съобщава за състояние, което е в сила и в момента на издаване на съобщението, се използва сегашно време: “Въведените от Вас данни са невалидни”, “Осъществяването на връзка е невъзможно”.
Най-често прозорците за съобщения съдържат набор от стандартни бутони: OK, Cancel, Abort, Retry, Ignore и още няколко подобни. Те позволяват на потребителя да вземе някакво решение във връзка със ситуацията, описана в съобщението. Препоръчват се следните преводи за тези бутони:
OK OK Cancel Отказ Abort Прекъсване Retry Нов опит Ignore Игнориране Continue Продължение Yes Да Yes to All "Да" за всички No Не No to All "Не" за всички
Въпросите към потребителя са в учтива форма. Те не се задават от името на програмата, а безлично. Препоръчва се за подлог да се използва обектът или извършваната върху него операция, а не програмата или потребителят, напр. “Желаете ли запис на данните?” а не “Да запиша ли данните?” или “Желаете да запишете данните?”. Препоръчва се при превода да се пропускат “you” и “your”, когато смисълът е достатъчно ясен и без тях. Препоръчва се използването на следните форми:
Do you want to save the changes you made to document? (This document has been modified.) Do you want to save the changes? (The document has been modified.) Do you want to save your changes? Save changes? (Документът е променен.) Искате ли промените да бъдат запазени? (Документът е променен.) Искате ли да бъде запазен? Желаете ли запазване на промените? Do you really want to exit? Наистина ли желаете изход от програмата? Желаете ли изход от програмата?
Не се препоръчва използването на следните форми:
The document has been modified. Do you want to save your changes? Документът беше променен. Искате ли да го запазите? Този документ беше променен. Желаете ли да запазите промените? Документът бе променен. Желаете ли да запазя промените? Do you really want to exit? Наистина ли искате да излезете?
Ако от потребителя се очаква да направи нещо, се използва учтива форма на повелително наклонение, например “Проверете дали принтерът е включен правилно и опитайте отново”, или “Моля, въведете паролата си отново”. Препоръчва се използването на следните форми:
Correct the problem and try again. [Моля,] Отстранете проблема и опитайте отново. Enter a path: Въведете път:
Не се препоръчва използването на следните форми:
Correct the problem and try again. Отстрани проблема и опитай пак. Enter a path: Въведи път:
Подсказки (hints) са кратки пояснения към елементите на потребителския интерфейс, които обикновено се показват по два начина: в лентата за състоянието или в малки прозорчета близо до показалеца на мишката (tooltips), когато той се задържи върху съответния елемент.
Тъй като по смисъл подсказките представляват просто разширени варианти на надписите пред или върху съответните елементи, те се превеждат по същите правила. Например пояснението към бутона “Копиране” е “Копиране на маркираната област в системния буфер”. Няма нужда от уточняване от рода на “Този бутон служи за...”, тъй като потребителят и без това вече е посочил съответния елемент с мишката и очевидно вниманието му е насочено към него.
Препоръчва се “this” да не се превежда като “това”, когато се отнася за обекта, върху който се извършва операцията, а да се заменя с членуване. Същото важи и за “your”, ако така няма да се загуби смисъла на надписа.
В този режим щракването върху елемент за управление предизвиква отваряне на прозорче с по-дълъг справочен текст за него. Тъй като дължината на текстове не е строго ограничена, обикновено е възможно те да се превеждат със завършени изречения.
На английски поясненията са обикновено във форма от рода на “This button saves the data” - подлог е самият елемент за управление. На български дословният превод с този словоред често не звучи добре (например “This button exits the program” - “Този бутон излиза от програмата”: как така излиза от нея, напуска прозореца и тръгва накъдето му видят очите?).
Вместо това се препоръчва използването на изказ, подобен на следващите образци (операциите са заменени с уникалното българско местоглаголие :) “таковам”):
Този бутон (тази команда) предизвиква <таковане> на <обект>.
В това поле трябва да въведете <тази информация>.
В това поле се изписва/изобразява <тази информация>.
Отмятането на това поле предизвиква <таковане> на <обект>.
Ако отметнете това поле, <обект> ще бъде <такован>.
Чрез тези превключватели се избира режим (начин) на <таковане> на <обект>.
Тези превключватели определят режима (начина) на <таковане> на <обект>.
В някои случаи справочната информация за елемента е по-дълга и представлява обикновен текст. За него важат общите правила за превод.
Често в страниците на помощниците или в диалоговите прозорци има кратки указания, които насочват потребителя към определени действия. Те се превеждат в учтива форма на повелително наклонение, като се използват наименованията на действията на потребителя, описани в началото на този текст, например “Натиснете бутона Х” вместо “Щракнете върху бутона Х” и т. н. Препоръчва се използването на следните форми:
Click the button "Advanced Settings" if you want to modify all settings. Натиснете бутона "Допълнителни настройки", ако искате да променяте всички настройки. Check the option "Receive notification" if you want to receive notification about errors in the system via e-mail. then click the "Next" button. Отметнете полето "Получаване на съобщения", ако искате да бъдете известявани за грешките в системата чрез електронна поща. След това натиснете бутона "Напред".
Това са надписи, уведомяващи потребителя за хода на продължителна операция, например копиране на файлове, установяване на връзка с Интернет и пр. Тези надписи се превеждат чрез изрази с отглаголни съществителни (евентуално предшествани от “Извършва се... ”) или чрез просто изречение в сегашно време, в което подлог е обектът, върху който се извършва операцията. Препоръчва се използването на следните форми:
Copying files... Копиране на файловете... Извършва се копиране на файловете... Connecting to the Internet... Свързване с Интернет... Установяване на връзка с Интернет...
Не се препоръчва използването на следните форми:
Copying files... Копира файловете... Копирам файловете... Connecting to the Internet... Свързва се с Интернет... Свързвам се с Интернет...
Имената на програми, фирми и хора не се превеждат. По правило в книжовния български език имената се транскрибират (например “президентът Джордж Буш”, а не “президентът George Bush”, или “фирмата ‘Мицубиши’”, а не “фирмата ‘Mitsubishi’”). Това важи и за фирми, чиито имена са съкращения (например “Ай Би Ем”).
В много случаи обаче е важно и оригиналното изписване на името, за да може потребителят да го търси в Интернет или в други справочни материали на английски. Затова се препоръчва имената на хора и фирми се изписват при първо срещане в текста успоредно на кирилица и латиница, например “Линус Торвалд (Linus Torvald)”. Така е ясно и произношението, и оригиналният правопис на името.
От друга страна, имената на програми, ОС и библиотеки се изписват на латиница, ако представляват същевременно команди, идентификатори или съкращения на английски (например make, libpng, KDE), но могат да бъдат и транскрибирани (например Уиндоус, Юникс), когато горните съображения не важат. Преди изписани на латиница имена винаги се поставя българско съществително за пояснение, например “библиотеката wxWindows” или “програмата/приложението telnet”. Изключение може да се направи в меню, например менюто Start на Windows, в което е ясно, че всички позиции са имена на програми.
Препоръчва се използването на следните форми:
KPoker Покер KPoker Kate Текстов редактор Kate KPPP Връзка с Интернет KPPP
Не се препоръчва използването на следните форми:
KPoker Покер - недопустимо, защото обикновено има няколко подобни програми. KDE Покер - недопустимо, защото може всички програми в менюто да започват с KDE. КПокер - недопустимо - съдържа съкращение на английски. Kate Текстов редактор - същинското име е пропуснато. KDE Текстов редактор - името трябва да е след пояснението. Кате - транскрибирането се прави по изговора, а не по изписването. KPPP Връзка с Интернет - същинското име е пропуснато. KDE Връзка с Интернет КППП - недопустимо - английско съкращение.