Анотация
В този документ е дефиниран примерен набор от правила за превеждане на термини, за които все още липсва официален речников превод от английски на български език.
Предложените в тази статия правила се отнасят до избирането на български съответствия на английски термини, за които все още няма официален превод на български - често срещана ситуация при превод на компютърна литература и софтуер. Те всъщност представляват предложение какво да разбираме под "добър" превод на термин.
Преди да се прилагат описаните по-долу правила, трябва задължително да се проверява дали вече няма официален превод. Подходящи източници за тази цел са например:
специализираните английско-български речници [ЗАДАЧА: да се събере библиографски списък на наличните речници, които може да са от полза];
книгите на компютърна тематика, издадени до средата на 90-те години на миналия век (преди да започне масовото превеждане на книги от непрофесионални преводачи);
терминологията, утвърдена в курсовете за специалност Информатика във Факултета по математика и информатика на СУ или в съответни курсове в ТУ;
съществуващи оригинални или професионално преведени на български език програми, например "адаптираният" на времето от "Интерпрограма" западен софтуер (за съжаление последният вероятно се намира много трудно, тъй като отдавна е излязъл от сериозна употреба).
Ако се окаже, че терминът е вече преведен и използван по един и същ начин в няколко програми, книги, речници или курсове, смислено е да бъде предпочетен пред нов превод, освен ако не е много "лош" в смисъла на долните правила. Усилието за съгласуване на терминологията с официалната или поне с разпространената (там, където още липсва официална), е много важно. Дори единственият открит източник за съгласуване да е друга непрофесионално преведена програма, това е по-добре от нищо.
Още един важен факт, който трябва да се взима предвид при превод на компютърни програми, е че далеч не всички срещани в потребителския интерфейс термини са "компютърни". Има много термини от предметните области на съответните програми - полиграфия, графичен дизайн, инженерно чертане, математика, обработка на звук и т. н. Много често непрофесионалните преводачи ги превеждат некачествено или грешно, тъй като не познават терминологията на съответната предметна област. Затова е добре да се пита специалист в предметната област или да се проверява в съответен речник.
В случай, че терминът наистина е нов и все още няма официален превод, се препоръчва придържане към следващите правила.
Най-добре е преводът да е съществуваща дума в книжовния български език. Не е толкова важно тя да бъде измежду "ежедневните" значения на оригиналната дума ("cookie" - "бисквитка"). В никой неспециализиран речник например "run" не е преведено като "стартирам". Вместо това е важно българският термин да предизвиква асоциация, близка с точно това значение на оригиналната дума, с което тя е натоварена като термин.
Само ако няма подходяща съществуваща българска дума, или ако тя е натоварена с друго значение като термин в същата област, може внимателно да се създаде нова. Отново, не е важно тя да звучи като оригинала, а да насочва читателя към съответната асоциация. Често читателят на българския текст няма да знае оригиналния термин (или дори няма да знае английски) и приликата в звученето няма да му помогне изобщо, докато ясното значение - напротив. Пример за много лош превод в този смисъл е широко разпространеното "кликане" с мишката.
Българската дума трябва да е възможно по-проста - без "драсни-пални-клечици" и "буферозапълнители". Ако е нужно, преводът може да бъде словосъчетание от няколко прости думи, а не една сложна дума - това е оправдано, ако така значението се предава по-ясно. Например "connector" - "свързваща линия" (в програма за чертане на диаграми).
Добре е колкото може повече части от думата (корен, представки, наставки) да са славянски, например "verifier" - "проверител", въпреки, че е възможно и "верификатор". Това далеч не винаги е лесно за постигане - много е лесно да се получи тромава, изкуствено звучаща дума. За идеи може да се правят справки в руската терминология, в която много от термините са преведени доста сполучливо със славянски морфеми.
Ако оригиналната дума е с "международен" (латински или гръцки) корен и представка/наставка, и вариантите за превод със славянски корен са тромави или вече заети, българското съответствие може лесно да се изгради по аналогия. Например: "validator" - "валидатор". На практика повечето подобни думи вече съществуват на български.
Понякога оригиналната дума не е "международна", но може удобно да се преведе с "международни" латински/гръцки морфеми, например "viewer" - "визуализатор", "parser" - "синтактичен анализатор". Това е за предпочитане пред грубата транскрипция като "вюър" или "парсър", тъй като значението на всички "международни" морфеми е ясно на повечето образовани хора, докато грубо изкривената от транскрибирането на кирилица английска дума може да е неузнаваема дори за човек, който знае английски.
Внимание с представките: английското "pre-" (предварителен) не е същото като българското "пре-" (повторен). Английското "en-" (като в "encode", "encrypt") на български често е излишно (съответно "кодирам", "шифровам"). За представките "sub-" и "super-" има славянски съответствия ("subclass" - "подклас", "superset" - "надмножество").
За изцяло изкуствените думи като "модем", "аплет" и "кодек" на практика няма "добър" превод, тъй като те са образувани извън езиковите правила на английския ("модем" идва от "модулатор/демодулатор", "кодек" - от "кодер/декодер", а "аплет" - от корена на "application" и умалителната наставка "-let"). В този случай обикновено се прибягва до транслитерация или транскрипция.
В някои случаи е допустимо терминът да се транскрибира. Примери за това са официално утвърдените "файл", "стек", "байт", на практика официалните "сайт", "сървър" и т. н. За да е оправдан този подход, трябва думата да не влиза в никакъв конфликт с българската фонетика и граматика и да е много по-проста от какъвто и да е евентуален по-информативен превод.
Точно както е и с имената на хора и градове, не се превеждат наименования на конкретни програми, фирми и организации, стандарти, файлови формати, и т. н. Добре е имената на фирмите и продуктите да се транскрибират на кирилица (Майкрософт, Сън, Ай Би Ем, Уиндоус, Юникс), особено ако не се очаква всички читатели на текста да знаят на какъв език е името и правилата за произношение на съответния език (например в неспециализирано издание, художествен текст и др.). Друг вариант е паралелното изписване, например транскрибираното име на кирилица, последвано от оригинала в скоби или обратно.
Имената - запазени марки би трябвало поне да се заграждат в кавички, за да се подчертае, че не са обикновени думи, а чуждоезични цитати. Езиково правилният вариант обаче си остава да се изписват на кирилица, последвани евентуално от оригиналното изписване в скоби. Обърнете внимание, че в страните, ползващи латиница, запазените марки на арабски, руски, японски и т. н. се изписват на латиница, както и в страните, използващи азбуки, различни от кирилицата и латиницата, чуждите имена обикновено се транскрибират, понякога дори много грубо поради спецификата на съответния език.